Д-р Веселин Георгиев, УМБАЛ „Лозенец“: Жегите разширяват сърдечните съдове и водят до ниско кръвно

От 25 до 29 септември в болница “Лозенец” ще правим безплатни прегледи на пациенти с клапни проблеми

Д-р Веселин Георгиев завършва с отличие медицина в Медицинския университет в София през 2007 г., а през 2017 г. придобива специалност “Кардиохирургия”. В продължение на 13 години (2007-2020) трупа професионален опит като кардиохирург в Клиниката по кардиохирургия на МБАЛ “Токуда Болница София”. През 2019-2020 г. е асистент по кардиохирургия в Медицинския факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. От 2020 до 2023 г. работи в Клиниката по кардиохирургия на УМБАЛ “Сърце и Мозък” в Плевен. От 2023 г. е началник на отделението по кардиохирургия в УМБАЛ “Лозенец”.

- Д-р Георгиев, рекордните жеги са особено опасни за хората със сърдечни заболявания. До какви проблеми могат да доведат и как да се предпазят хората?

- При хора със сърдечни заболявания най-честите проблеми през лятото са ритъмни нарушения. Поради жегите и факта, че пациентите губят доста течности и електролити, а и не пият много вода, се появяват

ритъмно-проводни нарушения

Много често при хората, които имат сърдечна недостатъчност, другият проблем е проявата на хипотония - ниско кръвно налягане. Големите горещини причиняват разширение на съдовете на организма и кръвното налягане пада.

Затова лятото трябва да се пие повече вода, особено от хората със сърдечни заболявания. В някои случаи тези, които приемат диуретици, трябва да ги намалят, но това трябва да е съгласувано с лекар. Не бива самоволно да се предприемат такива действия, тъй като последиците могат да са сериозни.

- Има ли тенденция вече при по-млади хора да се наблюдават сърдечносъдови заболявания?

- Да, за жалост, заболяванията се подмладяват дори в нашата сфера. Това най-вероятно е свързано преди всичко с начина на живот на хората. Те са по-обездвижени, не се хранят правилно, а при част от тях има изразена фамилна обремененост. Тя влияе значително за увеличаване на заболеваемостта в по-млада възраст.

Голяма част имат и високо кръвно налягане, но понеже са млади, не го мерят. Това е причината за по-ранната проява на сърдечните заболявания. На практика те са хипертоници, но не знаят, че страдат от високо кръвно налягане.

Затова хората дори при банални оплаквания като главоболие е препоръчително да си премерят кръвното.

Това важи особено за тези, които имат близък роднина хипертоник. И все пак не може на сто процента да се направи извод, че самите те и децата им ще страдат от това заболяване. Чисто превантивно обаче е редно да потърсят лекарска помощ, ако имат оплаквания като световъртеж, често главоболие и други.

Хипертонията е тихият убиец на съвремието, може би заедно с диабета, но понякога вървят ръка за ръка.

- Като кардиохирург следите тенденциите. Миниинвазивните методи са все по-чести. С какво са по-добри и в кои случаи са по-подходящи?

- Тенденцията в съвременната кардиохирургия е към намаляване на разрезите, по-малка травматичност при операцията и по-бързо възстановяване.

на пациентите. Не може да се каже, че всички пациенти 100% са подходящи за новите методи, тъй като има някои операции, които неминуемо трябва да минат с класическата стернотомия, т.е. с разрязването на гръдната кост, което води и до по-голяма травма за пациента.

Но съвременните методи изискват най-често клапните заболявания на митралната и трикуспидалната, а също и аортната клапа да се правят с малки разрези и с помощта на камера. И както колегите от гръдната и коремната хирургия използват лапаро- и торакоскопски методи, така и в кардиохирургията торакоскопските методи с камера, дори с 3D визуализация подпомагат извършването на сърдечни процедури върху клапите, които изброих. В случая се правят по-малки разрези.

Новите достъпи с по-малък разрез и новите технологии ще променят в голяма степен развитието на тази специалност.

Общоизвестен е фактът, че сърдечните операции са доста травматични заради отварянето на гръдната кост. След такава тежка хирургична интервенция възстановяването трае най-често около месец, месец и половина, докато тя зарасне. В този период е наложително спазването и на двигателен режим. При новите кардиохирургични методи най-често се отваря междуребрието с малък разрез и още няколко малки пунктуационни разрези за камера и инструменти. Така на практика кардиохирурзите не отварят стернума. Възстановяването на пациента е много бързо и няма необходимост от по-специфични рехабилитационни мероприятия, за да зарасне костта.

Интервенциите са сложни, изискват по-специфична апаратура, по-различен инструментариум. Но в световната медицинска практика дори и специализантите, и младите специалисти по кардиохирургия трябва вече рутинно да ползват тези методи, за да могат те да бъдат наложени в практиката.

- Специализирал ли сте в три държави в чужбина, това ли е един от методите, които пренесохте оттам?

- Да, истината е, че лекарите трябва да посещават медицински центрове в развитите страни, да сверяват часовника си с водещи в света специалисти.

В тези центрове се правят най-много миниинвазивни процедури и операции. Отивайки на място там, можеш да почерпиш опит, да получиш ноу-хау, което е много важно.

Според мен даже конгресите и други научни форуми не са толкова важни за един хирург, колкото наблюдението и участието в work shop програми. Именно там практически всеки специалист може да види как се случват нещата на живо, да се докосне до новите методи и впоследствие да ги приложи в своето лечебно заведение.

- Защо се спряхте точно на болница “Лозенец” и какви са плановете ви за развитие на отделението по кардиохирургия като неин началник?

- Тя е структура, която допреди 2-3 години не е била много отворена за всички хора. Новият директор д-р Христо Стоянов и неговият екип направиха големи крачки към нейното отваряне за пациенти от столицата и цялата страна.

Лечебното заведение е достъпно, в него традиционно грижата за пациента е поставена на първо място, специалистите са на високо ниво, техниката и апаратурата са последно поколение. Към екипа се присъединяват доказани специалисти, провеждат се кампании за безплатни медицински прегледи, откриха се и се откриват нови центрове.

Болницата е жив организъм, тя търпи развитие и ние, лекарите не само в областта на кардиохирургията, сме тези, които трябва да въвеждаме най-новите тенденции в медицината.

Като цяло мен ме привлече предизвикателството да дойда в болница “Лозенец”, да помагам с въвеждането на новите методи и да развивам кардиохирургията, да предавам опита си на по-младите специалисти.

- С какво ще привлечете пациентите точно за вашата клиника?

- Целта ни е да привлечем пациенти с качеството на предоставяните медицински услуги, с внедрените нови методи и технологии. Затова сме събрали мултидисциплинарен екип. Работим в тясно взаимодействие с всички специалисти - анестезиолози, пулмолози, лекари, които се занимават с метаболитни синдроми - ендокринолози, специалисти по физикална терапия, рехабилитатори. Искаме в бъдеще

да направим клапен център,

за да привлечем пациенти, които да лекуваме с новите миниинвазивни методи.

Затова по случай Деня на сърцето – 29 септември, организираме от 25 до 29 септември седмица с безплатни прегледи за пациенти с установена болест на сърдечните клапи или сърдечен шум.

- Ако трябва да привлечете студентите в специалността кардиохирургия, как ще го направите?

- Ще им кажа, че това е специалност, която изисква голяма отдаденост, огромно желание и концентрация, 100% ангажираност.