Парк Лозенец

УМБАЛ „Лозенец“ се намира на територията на Южен парк. Паркът е разположен в южната част на София в подножието на Витоша планина, откъдето носи и името си.

 

 

Снимки: Мария Гочева  

Големината на Южен парк е около 180 хектара, разположени между бул. България на север, бул. Черни връх и ул. Козяк на изток, ул. Хенрих Ибсен и бул. Тодор Каблешков на юг, и бул. Петко Ю. Тодоров и бул. Петко Каравелов на запад. Територията на Университетска болница „Лозенец“ обхваща около 16 хектара от тях.

Болничното заведение се намира в местност с благоприятни климатични условия и запазена природна среда. Предимствата му пред другите болници в страната са неговото местоположение, големината на територията и голямото растително разнообразие, както и пленителните гледки към Витоша, които се откриват от всички болнични стаи. Другите преимущества са чистотата на въздуха и ниските нива на шум. Пред пациентите се открива и прекрасна възможност за разходки сред природата.

Медицински комплекс „Лозенец“ е изолиран с растителност по периферията, с изключение на източната страна. Растителността има защитно-предпазно значение, което се изразява в защита от вятъра, шума, въздушното замърсяване и натовареността на прилежащите улици, намалява прякото слънчево греене и отразява слънчевата светлина, като създава благоприятни условия за отдих и подобрява комфорта на средата в парка.

В северната част на парк Лозенец преобладават масиви от бял бор и обикновен дъб като представителите на тези видове са с приблизителна възраст от 20 до 40 години. Дървесните видове в тях достигат до височина 20 метра.

 

 

Един от най-ценните видове, изпъкващ с декоративните си качества е Странджанската зеленика (Rododendron ponticum Linnaeus) - символ на природен парк Странджа. Пренесена в тогавашната Правителствена болница през 60-те години на миналия век, тя става и неин символ. Днес растенията, достигащи височина 2,5 метра, красят парка с цветовете си в различни нюанси на розово и лилаво през пролетта. Главните подходи към болницата са озеленени със Странджанска зеленика. Този вид е влаголюбив, силно зависим от измененията на средата и много взискателен към почвената и въздушната влажност, което създава доста затруднения при поддържането на парка през летния сезон.

Странджанската зеленика е вписана в Червената книга на България. Видът е защитен от Закона за биологичното разнообразие – включен е в Приложение № 3 на закона. Паркът е известен с голямото си разнообразие от птици. Според някои източници, тук се срещат 65 вида като 29 от тях са защитени, а 2 са записани в Червената книга на България.