Клиника по анестезия и интензивно лечение

Анестезиологичният екип се състои от медицинска сестра и лекар анестезиолог. Това е висококвалифициран екип, който прилага средства и техники за обезболяване и/или отнемане на съзнанието. Следи и наблюдава жизнените показатели и промените им, свързани с анестезията и интервенцията (операция или изследване) и при необходимост се намесва при възникване на отклонения или животозастрашаващи промени. При липса на усложнения анестезиологичният екип само наблюдава и регистрира състоянието Ви, при възникването им - те ще Ви спасят и/или съживят!

Извършва се интервю/консултация с пациентите, на които предстои операция или манипулация под анестезия. Целта на тази консултация е да се информира пациента как ще протече анестезията (продължителност, ниво на съзнание, усещания за допир или болка), да се дискутира с него манипулации и какви техники за обезболяване може да се приложат в зависимост от придружаващи заболявания и приемани медиакаменти, моментното физическо и психическо състояние и капацитет и други фактори. За целта от пациента се попълва стандартен въпросник, консултиращият анестезиолог преглежда пациента, задава доуточняващи въпроси и отразява резултатите от проведения преглед. Оценява се риска за провеждане на анестезия, риска от възникване на технически затруднения (например при интубация или при извършване на регионални техники за обезболяване) и необходимостта за използване на специални техники и инструментариум/апарати. В края на документа пациентът или пълнолетен родител/надзорник се подписва, че е информиран и съгласен да бъде приложена анестезия.

Видът на анестезията (обща, регионална, смесена) се избира според вида на манипулацията/операцията, очакваната продължителност и може да се дискутират с пациента възможностите за промяна на съзнанието при някои техники, както и ползването на различни регионални техники.

Когато операцията изисква обща анестезия пациентът е в безсъзнание - не чува и не усеща нищо по време на операцията. Преди да настъпи безсъзнателното състояние се прави подготовка - позициониране на масата, поставяне на периферен венозен път (абокат), понякога поставяне на уретрален катетър или други слабо болезнени манипулации. Възможно е да нямате спомен за това или да е като насън. При обща анестезия времето на операцията е като отрязана кинолента, липсващо време. При използване на регионална техника пациентът може да е напълно буден, други пациенти предпочитат да не чуват, виждат и помнят нищо. За да се промени съзнанието се прилагат подходящи по вид и доза медикаментозни средства, като избора е индивидуален според желанието и усещането на пациента и по преценка на анестезиолога.

При повечето регионални техники (спинална, епидурална, инфилтративна анестезия или регионален блок) е възможно да се усеща нещо - пипане, дърпане, движение, на моменти усещането може да става по-силно, важното е да не се усеща болка. При дискомфорт или неприятно усещане пациента веднага дава сигнал на анестезиологичния екип (сестра или лекар)

Важно е да се знае, че приложените медикаменти са наркотични вещества, които въпреки краткото им време на действие може да се открият в организма часове след приложението им. Ако се касае за еднодневна хирургия или кратка манипулация, след която пациента напуска болницата, е препоръчително да не се шофира, да не се подписват документи и да не се взимат важни решения в рамките на 24 часа (понякога и повече) след края на анестезията, както и да има придружаващо пълнолетно лице. Представете си го като пиене на алкохол

Упойките са наркотични вещества. Когато се прилагат в контролирани условия няма да развиете зависимост. Възможно е няколко дни след приложение на упойка да се чувствате странно, да имате главозамайване, да имате забавена мисъл и реакции. Зависи от продължителността на излагане на упойка, доза, придружаващи заболявания, индивидуален метаболизъм и др.

Ако имате придружаващи заболявания е задължително да информирате хирурга и анестезиолога си! Също и какви медикаменти приемате! Дори кратък прием например на аспирин (2-3 таблетки) може да доведе до трудно контролируемо кървенене, също и прием на някои нетрадиционни препарати (билки, хомеопатия). Вида на анестезията се преценява от анестезиолога и според вида интервенция, очакваната продължителност и хирургични усложнения. Може да се наложи дискутиране на вида хирургична техника с лекуващият Ви хирург, както и при необходимост от допълнителни изследвания или консултации с други специалисти, да се отложи намесата. Всичко това се прави във Ваш интерес и за да се гарантира безопасността Ви!

Дозата на медикаментите и чувствителността на всеки човек към тях е индивидуална и зависи от много фактори. В повечето случаи се касае за недостатъчна доза и грешка при приложението. В практиката има описани случаи на будност по време на анестезия - доказани случаи на смътен спомен за усещане, действия, разговори и/или събития по време на операцията при пациент под обща анестезия. Те са много редки - под 1:1000, а случаи на осъзнат спомен и болка са по-скоро изключения.

Легендата за несъбуждане от упойка е от времето на първите опити за анестезия, когато фаталните инциденти са били много. Тогава ефектите не са били добре познати, дозирането им е било невъзможно, като химични съединения не са били толкова чисти и това е водело до много странични ефекти и усложнения. Науката и практиката за следене на жизнените функции и овладяване на нарушенията им също са били на много по-ниско ниво, ако въобще ги е имало. В съвременната практика несъбуждането се дължи на сериозни нарушения във функциите на организма, част от тях възникващи и като резултат на неадекватна хирургична намеса (например обилно кървене).

По-стриктно наблюдение на жизнените функции, почти винаги с помощта на апарати и монитори. При необходимост бързо и своевременно използване на специфични техники, медикаменти и апарати за предотвратяване или преодоляване на критични нарушения или възстановяване на жизнените функции.

Индивидуално съобразяване според нуждите. При необходимост от следоперативно наблюдение без усложнение на придружаващи заболявания, след неголеми по обем интервенции с неголяма кръвозагуба е в рамките на 24 - 48 часа (например бавно възстановяване от анестезия, смяна на тазобедрена става, отстраняване на бъбрек и др). След по-големи операции може да продължи 3-5 дни, например сърдечни операции, трансплантации. При възникнали усложнения - може да продължи до няколко месеца.

Обикновено в реанимация са настанени пациенти в тежко състояние, с намалена имунна защита. За да се намали риска от внесена отвън инфекция, свижданията са нежелателни или сведени до минимум, а персоналът спазва стриктни хигиенни правила и често се проследява за носителство на условно патогенни микроорганизми. В условия на епидемия или пандемия свижданията са забранени! При пациенти, чието състояние позволява, съобразено с обстановката в ОИЛ, може да се ползват ограничено лични телефони за връзка с близките (съобразявайки се със състоянието и правата на другите пациенти) - желателно едно обаждане за максимум 2-3 минути с един близък на ден. При евентуално допуснато свиждане се позволява един или двама близки, след подходящо обличане на предпазни средства или обработка на ръцете, да се избягва близък контакт (докосвания, целувки)! При някои условия би могла да се използва изградената система за видеонаблюдение на пациентите за едностранен видеоконтакт.

Поради натовареността на отделението не е възможно винаги да се осъществи пълноценен и подробен разговор. Моля предварително, да ни извините. Желателно е един човек от роднините (съпруг/съпруга, деца, родители, по изключение друга родствена връзка) да се информира за състоянието. Информация се получава от завеждащият ОИЛ или оторизирано от него лице (дежурен лекар) - лично в отделението или на телефон 029607765. Желателно е това да става в часовия диапазон 11-12 ч. и 21-22 ч. за пациенти над 2 дни в ОИЛ, 15-16 ч за пациенти в деня на операцията или приемането в ОИЛ.

Често срещано е пациенти, особено над 65-70 години след анестезия, в резултат на индивидуална и непредвидима реакция към анестетиците, да са объркани и неадекватни. Нерядко това се случва и при по-млади, когато са в тежко състояние или при хора, употребяващи алкохол в ниски дози. Поради интензивността на работата 24/7/365 в отделението често е невъзможно да се осигури нощно спокойствие и намаляване на дразнителите (светлина, шум, движение). Натрупването на няколко дни липса на почивка води до изтощаване на централната нервната система и тя спира да функционира правилно. Тези фактори - самостоятелно или в комбинация, водят до подобно на лудост състояние - пациентите стават неориентирани, безкритични, непоследователни в мисълта си, нелогични; понякога логиката е запазена, но с абсурдни и неадекватни заключения, агресивни към персонала и често опасни за себе си (дърпат и разкачат системи и кабели, махат/отказват животоподдържащи медикаменти и апарати). Това налага използване на механични и медикаментозни методи за овладяване и успокояване. Най-често това състояние изчезва в рамките на часове до 1-2 дни, в повечето случаи без спомен от страна на пациента. В единични случаи или при продължаване на тежкото състояние и увреда може да продължи по-дълго - седмица. Ако пациентът продължава да е в това състояние повече от 2 седмици обикновено това се дължи на структурни промени в мозъка му (инсулт или микроинсулт, без възможност за изобразяване на скенер).