Всеки 9-и българин страда от тревожни разстройства

На 10 октомври се отбелязва Световният ден за психичното здраве. Тази дата е повод да се обърне внимание на изключителната ценност, която представлява то, и за начините, по които можем да се грижим за него.

През 2023 година Световният ден за психичното здраве минава под мотото „Психичното здраве е универсално право“. Световната здравна организация (СЗО) акцентира, че абсолютно всеки има право на възможно най-висок стандарт на психично здраве, достъп до приемлива и качествена грижа, както и право на свобода, независимост и включеност в общността. Това право, за съжаление, не е достъпно за всеки както в световен план, така и в България, където Здравната каса все още не покрива специализираната психологична помощ и психотерапията за нуждаещите се, а стигмата спрямо страдащите от психични заболявания е широко разпространена.

В същото време според данни на СЗО всеки 8-и човек по света страда от психично разстройство. Почти всеки 9-и човек в България страда от тревожни разстройства, всеки 16-и от разстройства на настроението, а всеки 30-и злоупотребява с наркотични вещества. Жените, по-често от мъжете, споделят и се обръщат към професионална помощ, а хората между 20 и 34 години са най-застрашени от тежка депресия (https://www.mh.government.bg/bg/).

Психичните разстройства, като група от състояния на дистрес, изразяващи се с тревожност, депресивни и понякога необясними соматични и други симптоми, са причина да се търси специализирана психологична или спешна медицинска помощ. Тук е моментът да се уточни, че ако възрастният сам може да потърси подкрепа, то децата често не споделят за своето страдание. В повечето случаи те отправят зов за помощ през различни поведенчески сигнали или телесни симптоми. Затова е нужно да отбележим необходимостта от специално внимание за благополучието на нашите деца и необходимостта като възрастни да бъдем сензитивни към ранните предупредителни сигнали, които те ни отправят.

Централното значение на психичното здраве е признато от СЗО още от 1948 г., когато в основополагащия документ е записано, че „Здравето е състояние на пълно физическо, психическо и социално благоденствие, а не непременно отсъствие на заболяване или слабост“. Напредъкът в научните изследвания и постоянно развиващите се модели в медицината правят това становище по-актуално от всякога.

Неврологичните механизми, които се активират при дистрес и интензивни или хронични емоционални състояния, оказват пряко влияние върху хормоналния баланс и работата на централната нервна система. Така поддържането на психичното здраве е фундаментален елемент от превенцията и лечението на редица физически заболявания. Установено е, че състоянието на психиката може директно да влияе върху функционирането на имунната и сърдечно-съдовата система. Хроничните нива на стрес допринасят за възпалителни процеси в тялото и повишен риск от сърдечно-съдови заболявания. От друга страна, физическата активност повлиява благоприятно стреса, подобрява настроението и намалява риска от депресия.Chronic stress can cause heart trouble | American Heart Association

Начинът на живот – храненето, сънят и ежедневните дейности, играят важна роля в този комплексен процес на взаимодействие. Храненето влияе не само върху тялото, но и върху психиката. Добрата диета може да подпомогне когнитивните функции и да намали риска от депресия. Сънят също има ключова роля. Недостатъчно количество сън може да влоши емоционалното благополучие, да увеличи нивата на стрес и да доведе до по-ниска устойчивост на инфекции.

Разбирането, че нашите емоции, психично състояние, физическа активност и хранене са взаимно свързани, може да ни насочи към по-цялостни решения в полза на здравето и удовлетвореността от живота.

За да помогнем на себе си, е важно да осъзнаваме своите емоции, какво ги провокира, какви са очакванията, спрямо които интерпретираме случващото се и какво правим, за да се справим с тях. Тези аспекти в тяхната история и цялост от взаимовръзки са нещо, за което често не си даваме сметка. Това е съвсем естествено, особено когато сме обзети от силна емоция. Тогава сме склонни да действаме почти автоматично и невинаги продуктивно. Възможно е да попаднем в затворен кръг, който да пречи на нашето разбиране за емоционалното ни състояние и да хронифицира процеса. Често затрудненията ни се явяват не само във връзка с осъзнаването и отреагирането на противоречиви емоции в нас самите, но и при взаимодействието с другите. И в двата случая търсенето на помощта на специалист е добър начин да си помогнем.

За тези, които търсят помощ, извън индивидуалните усилия, е важно да знаят, че съществува значителен ресурс от професионална подкрепа. Психотерапевти, психиатри, други специалисти, както и различни подкрепящи инициативи осигуряват различни форми на помощ и лечение. Образователни ресурси и организации предоставят достъпна информация и насоки за поддържане на хармонията и баланса между психичното и телесното.

Грижата за здравето е цялостен процес, който включва не само лечение на съществуващи проблеми, но и предотвратяване на тяхното възникване. Съчетанието между осъзнаване, активни стъпки за поддържане на физическо и психическо здраве и използване на наличните общностни и професионални ресурси, представлява ключ към постигането на по-балансиран и пълноценен начин на живот.

Автор

Звено за психологична и психотерапевтична помощ към болница „Лозенец“