Комплексната грижа за пациента като модел на съвременната медицина

Д-р Олга Мицова - кардиолог и изпълнителен директор на УМБАЛ „Лозенец“ и д-р Виолета Азис - клиничен психолог и ръководител на Функционалното звено по психосоматична и психологична помощ в УМБАЛ „Лозенец“

Интегрирането на психологичната експертиза в клиничния процес е сред отличителните белези на съвременната университетска медицина. Все по-ясно се утвърждава разбирането, че качеството на медицинската помощ зависи не само от диагностичната и терапевтичната прецизност, но и от способността различните професионални компетентности да работят като единен екип в интерес на пациента.

В УМБАЛ „Лозенец“ този подход не започва днес. През последните години Психологичният център последователно развива клинична практика, основана на тясното взаимодействие с отделните клиники и отделения. Работата с пациенти, техните близки и медицинските екипи е част от ежедневния лечебен процес и се изгражда върху постоянен професионален диалог, а не върху единични консултации.

Създаването на Функционалното звено по психосоматична и психологична помощ е естественото развитие на вече утвърдена практика. Новата структура не поставя начало на нова дейност, а разширява нейните възможности - чрез още по-тясното ѝ интегриране в болничната система, развитие на обучителна и научноизследователска дейност и сътрудничество с национални и международни професионални организации и университетски центрове.

Функционалното звено работи по международно утвърдения consultation-liaison модел, при който клинико-психологичната и психосоматичната експертиза са естествена част от диагностиката, лечението и възстановяването. То подпомага медицинските екипи при комплексни клинични случаи, кризисни ситуации и работа с близките, като разширява възможностите на лечебния процес тогава, когато психологичните и психосоматичните фактори са съществена част от клиничната картина.

Наред с клиничната си дейност, звеното ще развива програми за подкрепа на медицинските специалисти, превенция на професионалното прегаряне, както и стажантски и обучителни програми за психолози, психотерапевти, лекари, специализанти и други специалисти от помагащите професии.

В основата на тази концепция стои биопсихосоциалният модел - разбирането, че здравето не може да бъде разглеждано единствено през призмата на биологичните процеси. Биологичните, психологичните и социалните фактори взаимодействат непрекъснато, а качествената медицинска грижа предполага тяхното едновременно отчитане. Именно тази философия постепенно се утвърждава като стандарт във водещите университетски болници по света.

По тези въпроси разговаряме с изпълнителния директор на УМБАЛ „Лозенец“ д-р Олга Мицова и с ръководителя на Функционалното звено по психосоматична и психологична помощ д-р Виолета Азис.

Д-р Мицова, университетската медицина се развива не само чрез нови технологии, но и чрез нови модели на медицинска грижа. Какво място заема Функционалното звено по психосоматична и психологична помощ в тази посока на развитие на УМБАЛ „Лозенец“?

Д-р Олга Мицова:

Вярвам, че развитието на медицината не се измерва единствено с технологичния напредък. Истинският напредък настъпва тогава, когато успеем да организираме медицинската грижа така, че различните професионални компетентности да работят заедно в интерес на пациента. Практиката ми като кардиолог ме е убедила, че успешното лечение не зависи само от точната диагноза и правилната терапия. От значение е и как пациентът преживява заболяването, адаптира се към лечението и изгражда доверие към медицинския екип. Именно затова психологичната експертиза е естествен партньор на медицинската грижа. Важно е да подчертая, че с откриването на Функционалното звено не поставяме начало на нова дейност. Психологичният център на УМБАЛ „Лозенец“ вече години наред работи в тясно взаимодействие с клиниките и отделенията, подпомагайки пациенти, техните близки и медицинските екипи. Новото звено е закономерното институционално развитие на една вече изградена и доказала своята ефективност практика. За мен това е израз на едно по-широко разбиране за медицината. Не можем да разглеждаме физическото и психичното здраве като отделни измерения. Те са взаимно свързани и именно затова медицинската и психологичната експертиза трябва да работят в партньорство. Създаването на звеното ни дава възможност да надградим постигнатото - чрез обучение на бъдещи специалисти, научноизследователска дейност и развитие на международни професионални партньорства. Така инвестираме не само в развитието на болницата, а и в развитието на съвременната университетска медицина.

Все по-често говорим за психичното здраве като обществен приоритет. Как университетската болница превръща този обществен разговор в реална клинична практика?

Д-р Олга Мицова:

Общественият разговор е необходим, но отговорността на университетската болница е да го превърне в професионална практика с реална полза за пациента. В ежедневната си работа срещаме хора, при които заболяването не се изчерпва с клиничната диагноза. Начинът, по който човек преживява болестта, приема лечението и изгражда доверие към медицинския екип, често оказва съществено влияние върху целия терапевтичен процес. Именно затова психологичната експертиза не трябва да бъде възприемана като допълваща услуга, а като естествен елемент от комплексната медицинска грижа.

В УМБАЛ „Лозенец“ тази философия не е нова. Между Психологичния център и клиничните екипи през годините се изгради устойчива професионална връзка, основана на ежедневно взаимодействие и взаимно доверие. Функционалното звено надгражда именно тази практика, като създава още по-добри условия пациентът да получава навременна и координирана подкрепа, а лекарите да разполагат с допълнителна експертиза при комплексни клинични случаи. Според мен това е една от най-важните мисии на университетската болница - не само да прилага достиженията на медицината, но и да създава нови стандарти за качеството на грижата.

УМБАЛ „Лозенец“ традиционно съчетава клинична дейност, обучение и научно развитие. Как Функционалното звено по психосоматична и психологична помощ се вписва в тази философия?

Д-р Олга Мицова:

Университетската болница има призвание не само да лекува, но и да развива професионални модели, които да намират приложение в медицинската практика и обучението на бъдещите специалисти. Именно затова за мен е особено ценно, че това звено стъпва върху вече изградена основа. През годините Психологичният център натрупа значителен клиничен опит и се утвърди като надежден партньор на медицинските екипи. Създаването на функционалното звено е естествено продължение на тази работа и възможност тя да бъде развивана още по-целенасочено.

Новата структура ще разшири възможностите за обучение, научноизследователска дейност и международно професионално сътрудничество - направления, които са неразделна част от мисията на всяка университетска болница. Ръководител на Функционалното звено е д-р Виолета Азис  - клиничен психолог с дългогодишен практически опит, който последователно развива психосоматичния подход в болничната среда. Именно нейният професионален път и ежедневната ѝ работа с пациенти и медицински екипи стоят в основата на концепцията за тази структура. Затова е съвсем естествено разговорът да продължи с нея.

Д-р Азис, същественото при Функционалното звено не е, че въвежда още една форма на психологична подкрепа, а че интегрира психологичната работа в самия лечебен процес. Какво реално променя това за пациентите и за работата на медицинските екипи?

Д-р Виолета Азис:

Променя се начинът, по който се изгражда грижата за пациента. В болницата човек не постъпва единствено със своята диагноза. Той идва със своята лична история, със страховете и надеждите си, с близките, които споделят неговата тревога, и с начина, по който преживява заболяването. Всичко това може да окаже влияние върху лечението и възстановяването и има нужда да бъде взето предвид.

Психосоматичният подход не търси психологично обяснение на всяко заболяване. Той помага да разберем кога психологичните фактори са част от клиничната картина и как могат да повлияят на адаптацията към лечението, комуникацията с екипа или процеса на възстановяване.

Именно това е смисълът на consultation-liaison модела. Психологът не работи паралелно на медицинския екип, а заедно с него, когато това е необходимо. Той не замества лекаря и не променя медицинските решения, а допълва клиничната оценка със своята професионална перспектива. Така различните специалисти могат да изградят по-пълно разбиране за състоянието на пациента и заедно да предложат най-подходящата грижа.

Сред основните дейности на звеното е и подкрепата за медицинските екипи. Защо това е толкова важен акцент?

Д-р Виолета Азис:

Защото добрата медицинска грижа е мултидисциплинарен резултат.

Съвременната болница е среда, в която ежедневно се вземат трудни решения, водят се тежки разговори с пациенти и близки, а професионалната отговорност е изключително висока. В подобна среда подкрепата за медицинските специалисти не е привилегия, а необходимост. Функционалното звено подпомага клиничните екипи при случаи с повишена психологична и емоционална сложност, участва при обсъждането на комплексни клинични ситуации и развива дейности, насочени към превенция на професионалното прегаряне. Вярвам, че когато медицинските специалисти разполагат с подобен професионален ресурс, това неизбежно се отразява и върху качеството на грижата за пациента.

Наред с клиничната работа, звеното развива и обучение на бъдещи специалисти. Защо това е толкова важно за Вас?

Д-р Виолета Азис:

Обучението е естествено продължение на клиничната работа. Стремим се натрупаният опит да бъде предаван чрез стажове, супервизия и практически обучения, така че следващите поколения специалисти да развиват този модел на работа.

Бих се радвала, ако с времето психосоматичният подход намира все по-широко място в болничната практика и се възприема като естествена част от комплексната грижа за пациента.

Ако трябва с едно изречение да обобщите философията на Функционалното звено по психосоматична и психологична помощ, какво бихте казали?

Д-р Виолета Азис:

За мен най-важното е това звено да бъде място, което създава повече възможности за съвместна работа и клинично мислене. Всичко останало е въпрос на време, опит и последователност.