Доц. Радосвет Горнев, топ хирург в УМБАЛ „Лозенец“: Пациентите се нуждаят от лекарска подкрепа и съчувствие
Доц. д-р Радосвет Горнев е специалист по хирургия. Завършил е Медицинския университет в София през 1990 г. Придобива специалност обща хирургия през 1996 г. Последователно специализира във водещи клиники на Александровска болница и Военномедицинска академия в областта на жлъчно-чернодробна и панкреатична хирургия, хирургия на панкреас, колоректална хирургия, лапароскопска хирургия. През 2003 г. е стипендиант на Кливланд Клиник, САЩ. През 2010 г. специализира лапароскопска херниопластика в Сьодертале, Швеция. Има изкаран курс по чернодробна трансплантация от жив донор в Истанбул, Турция. Той е ръководител на катедра „Хирургически болести, акушерство и гинекология“ в Медицинския факултет на СУ. В началото на този месец доц. Горнев получи наградата „Най-любим лекар“ за 2023 г. на церемонията „Балкански медицински Оскар“.
Доц. Горнев, спечелихте награда „Най-любим лекар“ на церемонията „Балкански медицински Оскар“. Какво е усещането да получите точно този приз?
За мен беше огромна изненада и страхотно удовлетворение, защото тази награда ми е присъдена в резултат на много обаждания от пациенти, които са лекувани при нас. Всъщност бях поканен на церемонията, за да връча награда, а в крайна сметка получих може би най-ценната. Това е резултат от много дълъг професионален и житейски път. Имам 42 години трудов стаж, 30 от които съм лекар хирург. Успехите ме изпълват с удовлетворение. Признанието на пациентите е най-голямата награда. Но държа да отбележа, че тези успехи се случват благодарение на добрата колективна работа, с безрезервната подкрепа на колегите и на медицинските ни сестри.
Имате много богат професионален опит. Кои са най-сериозните проблеми, с които се срещате в работата ви?
В последните години хирургията се разви експанзивно и това доведе до качествена промяна във възможностите ни и в резултатите. Но то е съпътствано и с развитие на тежка бюрокрация, свързано със здравноосигурителната ни система и с остойностяването на лекарския труд. Това неминуемо води до тежки дисбаланси по отношение на различните специалности и интервенции, които се наслагват в годините. Може би вече е дошло време да се намери начин да се уравновеси системата, за да може лекарите да работят по-спокойно, а пациентите да получават най-доброто. Държавните болници са гръбнакът на здравеопазването. Те понасят най-голямата тежест на скъпоструващите лечения.
Вие сте и университетски преподавател. Как мотивирате студентите да остават в България въпреки проблемите?
Моя кауза е да давам най-доброто като знания и практически умения на нашите студенти. Мотивацията, от една страна, идва с възпитаването на определени качества, но от друга страна, тя е немислима без финансово обезпечаване. Държавата, обществото, гилдията – ние всички, сме длъжници на младите и би трябвало да направим всичко възможно да стимулираме желанието им да се развиват тук. Повечето студенти искат да се развиват професионално в България, но финансовата принуда отвежда много от тях към Терминал 2. Това се случва от години и го знаем и въпреки това пропускаме възможностите да спрем този процес и съответно да осигурим качествено здравеопазване за в бъдеще. А то зависи именно от младите лекари.
Вие сте имали възможност да се развивате в чужбина, но предпочитате България. Защо?
Спечелих стипендия за продължаващо медицинско образование в Съединените щати и имах щастието да се уча от светила в хирургията като Стивън Уекснер. Това беше изолирана възможност в онези години. Сега младите имат доста по-големи възможности. Софийският университет има двустранни договори с повече от 100 подобни висши учебни заведения, което позволява обучение на наши студенти и млади лекари във всички европейски страни. Убеден съм, че ние не използваме максимално тази възможност. Държавата трябва да отдели финансов ресурс, с който да позволи на тези хора да живеят по-спокойно. Току-що завършилите лекари са млади хора, някои от които вече са създали семейства и имат нужда да живеят относително комфортно. Самото обучение е шест години, след това има пет години специализация – това е доста дълъг период, който младите хора жертват, за да постигнат необходимото ниво на знания и умения. Това трябва да бъде възнаградено от държавата, защото е инвестиция в бъдещето. Медицинският факултет на СУ съчетава точно образование и здравеопазване и там има много потенциал.
Избран сте за най-любим преподавател за миналата година. Освен академичното преподаване на какво друго учите вашите студенти?
Стремя се да ги уча на уважение към колеги, пациенти и близките на пациентите. Хората са много чувствителни, когато имат здравословен проблем, и усещат кога някой ги вижда просто като банкнота и кога някой изпитва истинска съпричастност и емпатия, които са изключително ценни в лечението. Още Авицена е казал, че в болестта сме трима – пациентът, лекарят и болестта, и ако първите двама не са заедно, няма шанс да победят болестта. Но ако лекарят спечели доверието на пациента, успехите са неизбежни.
Преди години заведохте ваши пациенти с рак на дебелото черво на постановката „Синята птица“. Доколко е важна надеждата в едно лечение?
„Синята птица“ на Морис Метерлинк, подобно на бялата лястовица, е надеждата, която води хората напред. Тази постановка на Мариус Куркински беше поставяна в голямата зала на Народния театър, но за съжаление вече не се играе. Относно въпросния случай, тогава успяхме да съберем не само наши пациенти, лекувани в болницата, но и техни близки, журналисти, общественици, дори политици. Сформира се общество, съпричастно към този проблем. Така хората, принудени да живеят с диагнозата колоректален карцином, видяха, че не само има шанс за контрол на заболяването, но и подкрепа. Именно тази подкрепа е изключително необходима, защото тези социално значими заболявания не трябва да са присъда. Шанс за оцеляване има. За лекаря една хирургична интервенция може да е ежедневие, но за конкретния пациент това е сюблимен момент. Когато усетят тази подкрепа, хората много по-лесно се възстановяват и постигат добро качество на живот.
Повечето видове рак обикновено се откриват много късно. Актуална ли е тенденцията хората да не обръщат достатъчно внимание на здравето си?
Този проблем има две страни. Едната е точно тази, която казвате, което е свързано с индивидуалното ниво на здравна култура. От друга страна, е свързан с ангажимента на държавата да извършва скрининг и профилактика, което означава да се откриват социално значими заболявания в стадий, в който няма симптоми и оплаквания. При едно щателно изследване то се установява в ранен стадий, което води до много по-сигурно и качествено лечение. Това трябва да е приоритет на всяко едно бъдещо управление. От Европейския съюз единствено в България, Румъния и Словакия от ЕС няма такива програми, а те дават видими резултати.
В световен план се наблюдава покачване на злокачествените диагнози. Кои са основните причини за това?
Огромните рискови фактори са свързани с околната среда – замърсяване на въздуха, качеството на храната. Огромен проблем е наднорменото тегло, което се наблюдава и при деца, както и тютюнопушенето и прекомерната употреба на алкохол. Освен това има доста по-висока разпознаваемост на тези заболявания. Затова съветвам всички хора да повишат двигателната си активност, чист въздух, здравословно хранене – да се прецизира не само количеството, но и качеството на храната. Ограничаване на тютюнопушене и алкохол. Това е основата за по-качествен живот.
24.05.2023
