Д-р Герасим Темелков: Ендоскопските изследвания не са травмиращи

Д-р Герасим Темелков е завършил медицина в МУ – София през 2010 г. Специализира вътрешни болести и гастроентерология в Германия, като до началото на тази година работи в различни клиники там. Интересите му са насочени към съвременните методи за диагностика на заболяванията на гастроинтестиналния тракт, лечението и проследяването на възпалителни чревни заболявания, както и на болести на черния дроб, жлъчните пътища и панкреаса. От началото на май е част от екипа на Университетска болница „Лозенец“.

 

• Доктор Темелков, над 10 години трупате опит в различни клиники в Германия, но решавате да се върнете в България. Защо?
  
  
• Това е най-често задаваният въпрос към мен, откакто се завърнах. Винаги съм знаел, че след приключване на специализацията ще се завърна в България. В Германия усещах липсата най-вече на любимите ми хора. Чувствах се донякъде зле, че лекувам немците, докато в родината ми има толкова много хора, които се нуждаят от помощ. Исках да се върна тук, за да мога да помагам със знанията, уменията и опита, които придобих по време на специализацията.
  
  
• Какви бяха първите ви впечатления, когато станахте част от екипа на УМБАЛ „Лозенец“?
  
  
• Когато се срещнах с колегите, се почувствах изключително развълнуван! За първи път имах възможност да се представя пред колегите на роден език и това събуди в мен невероятни емоции. Това беше дългоочакван момент. От своя страна всички ме посрещнаха топло и приятелски. Всички колеги в Университетска болница „Лозенец“ се държат много мило и подкрепящо.
  
  
• Какво от начина на работа в Германия бихте искали да пренесете и тук?
  
  
• Немската ефективност и организация. Бих посочил и конфиденциалността, както и защитата на личните данни. Последното страда сериозно в България. Разговорите между лекар и пациент се осъществяват само между двамата – на четири очи, рядко в присъствието на роднини. Това се случва след съгласието на пациента. Визитациите също протичат по различен начин. Единствено лекуващият лекар и веднъж седмично завеждащият отделение минават на визитация.
  
  
• Съществен проблем у нас е липсата на достатъчно медицински кадри. Този въпрос стои ли на дневен ред в Германия?
  
  
• Притокът на медицински кадри от Източна Европа дълго време запълваше дупките в немската система. В последните години и особено по време на ковид кризата много правителства се убедиха в необходимостта от обучен и квалифициран персонал и направиха необходимите промени. Немската система вече не получава кадри от Полша, Чехия и Унгария, както е било по-рано. Аз вярвам, че България има възможност и потенциал да задържи младите лекари, но е необходима много работа. Аз и моите колеги в болница „Лозенец“ се борим да променим именно тази негативна статистика.
  
  
• Какви пациенти приема болница „Лозенец“?
  
  
• Всеки пациент от столицата и страната би могъл да потърси медицинска помощ в нашето болнично заведение. При нас хората могат да разчитат както на високо качество на предоставяните медицински услуги, висококвалифициран персонал и последно поколение оборудване и апаратура. Хуманното отношение към пациентите е приоритет за нас. Хората не са просто система от органи, а живи същества с душа.
  
  
• Повечето пациенти приемат ендоскопията като неприятно изследване. В какви случаи се препоръчва да се прави?
  
  
• Една от моите мисии е да променя точно този начин на мислене. Не е необходимо ендоскопското изследване да бъде травмиращо изживяване. По немски стандарт провеждаме изследването с упойка. Обичайно след 20-ина минути то е приключило, а пациентът отваря очи и разказва какво е сънувал.
  
  
• Има ли пациенти, при които провеждането й е противопоказно?
  
  
• В изключително редки случаи. Аз държа много на пациентското разяснение преди изследването, когато биват обсъдени всички въпроси, които вълнуват пациента.
  
  
• Колоноскопията е най-точното изследване за карцином на дебелото черво. При кои пациенти и симптоми препоръчвате да се провежда?
  
  
• Една от амбициите ми е да въведа и наложа ефективна скринингова програма за колоректален карцином по немски модел, спазвайки най-новите и динамично променящи се препоръки в областта. Най-хубавото в случая е, че ръководният екип на болница „Лозенец“ ме подкрепя напълно в тази насока. Горещо препоръчвам при семейства с фамилна обремененост за колоректален карцином стартиране на профилактиката от 40-годишна възраст, а за всички останали – след навършване на 50 години. Когато резултатът от изследването е без патологична находка, актуалните препоръки за следващо контролно изследване е чак след 5 до 10 години! Не е ли прекрасно да имате спокойствие за цели 10 години само с едно изследване за 20-ина минути?

• Съществуват ли рискове при колоноскопията?
  
  
• Всеки път, когато шофираме, шансът да се случи пътно-транспортно произшествие е хиляди пъти по-висок, отколкото потенциалните компликации по време на изследването. Въпреки това хората не спират да управляват автомобилите си и да се возят в тях.
  
  
• До каква степен наследствеността е фактор за рак на дебелото черво?
  
  
• Има множество проучвания, които доказват ролята на наследствеността. За съжаление съществуват и редица други рискови фактори, като например висока консумация на червени меса, продукти с високо съдържание на нитрати, диабет и др. Отново използвам възможността да акцентирам на необходимостта от профилактика.
  
  
• От март месец в световен мащаб се наблюдават случаи на тежък остър хепатит с неизвестна етиология при деца. Има ли място за притеснение сред родителите и какво да следят при децата си?
  
  
• Всички случаи в световен мащаб не надхвърлят 250. Убеден съм, че науката ще даде необходимите отговори с времето. Към момента призовавам хората да запазят спокойствие и да не се поддават на провокации.