Повишено налягане в ляво предсърдие - дясна камера -12 минути за операция при пациент в хипотермия
Топ кардиохирурзи и пациентски представител са гости в този епизод на подкаста на БНР "В центъра на системата" по темата за новостите при лечението на пулмонална хипертония
В САЩ са одобрени две нови свръхмодерни лекарства за белодробна пулмонална хипертония
Кои са новостите в медикаментозната терапия за белодробната хипертония, кога у нас ще дойдат двете най- нови лекарства, одобрени вече в САЩ за болестта, кои терапии все още остават недостъпни за българските пациенти и дали новите лекарства могат да ги замесят, отново питаме какво правят чакащите в листата за трансплантация на бял дроб?
Докъде стигна българската кардиохирургия с операциите на пациенти с диагноза тромбоемболична пулмонална хипертония - това е темата в този епизод на подкаста на БНР "В центъра на системата".
Гости по темата са:
Доц. Васил Велчев, завеждащ Сектор електрокардиостимулация в УМБАЛ "Св. Анна“
Наталия Маева - председател на Българското общество на пациентите с пулмонална хипертония
Д-р Веселин Георгиев – началник на Отделението по кардиохирургия в болница "Лозенец"
"Проблемът при това пулмоналната хипертония е, че е рядко заболяване и специалистите не мислят за нея, което води до късната диагностика, като статистиката сочи, че от до 5 до 7 души на 100 хиляди са с пулмонална хипертония, каза за БНР д-р Веселин Георгиев - началник на Отделението по кардиохирургия в болница "Лозенец".
Повече от пациентите се лекуват за ХОББ, малко са и специалистите, и центровете, които могат да реферират заболяването.
Между 1% и 4% от пациентите с белодробна емболия до втората година могат да развият пулмонална хипертония. 75 % от пациентите с хронична тромбоемболична пулмонална хипертония в близките две години са имали епизоди на белодробна емболия. Затова, когато пациентите са имали такива инциденти, дълбоки венозни тромбози, винаги трябва да се мисли в тази насока, допълни д-р Георгиев.
"Операцията при тромбоемболична пулмонална хипертония е интервенция с голям обем и сложност и се изисква добре подготвен колегиум от специалисти. Прави се рядко, но е необходимо специално оборудване, за да се постави пациента под дълбока хипотермия, за да могат прецизно да се премахнат тромботичните емболични маси, които са ангажирали артериалното русло на белия дроб, изисква се постоперативно добро проследяване, медикаментозна терапия, процесът е много сложен и изисква подготвени екипи.
Затова и в Европа има три-четири центъра за тези операции за пациенти от цял свят. Всяко отделение не може да ги прави тези операции. Всяко кардиохирургично отделение може да поеме острите епизоди -когато има "прясна" белодробна тромбоемболия. Тези пациенти попадат при кардиохирузите, защото имат остър момент с емболия, прилага се фибринолиза.
Последните години обаче операциите при тромбоемболична пулмонална хипертония имат много голяма успеваемост и над 92 % три годишна преживяемост. Пациентите след това водят нормален начин на живот. Но наблюдението трябва да бъде в специалните центрове, какъвто е в болница "Света Анна". Там трябва да се реферират пациентите, те не са обречени следоперативно, имат добро качество на живот, обобщи д-р Веселин Георгиев от болница "Лозенец".
