Микоплазмената пневмония засяга по-често деца и млади хора

Д-р Елисавета Станкова се дипломира с отличен успех през 2004 г. в Медицинския университет – гр. София, където през 2010 г. придобива специалност по детски болести, а през 2017 г. – детска пневмология и фтизиатрия. Професионалният й стаж преминава в УМБАЛ „Лозенец“, като работата й включва лечение на пациенти както в болничната, така и от извънболничната помощ. От 2022 г. е асистент към Медицинския факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Д-р Станкова е преминала обучение по детски болести в университетска болница в Париж, Франция.

Доктор Станкова, с какви заболявания при децата се сблъсквате най-често през зимния сезон?
През зимния сезон най-чести са вирусните инфекции, в това число сезонният грип, засягащи горни и долни дихателни пътища, както и острите вирусни гастроентерити.
В последните седмици в Китай и в отделни райони в Европа се заговори за микоплазмена пневмония. Какво представлява тя?
Микоплазмената пневмония е бактериално възпаление на белия дроб, причинено от Mycoplasma pneumoniae. Тези микроорганизми са познати отпреди повече от един век, в началото като патогени при животните, а след това и при човека. Съществуват 16 типа микоплазма сред хората, шест от които са патогенни – причиняват заболяване. Mycoplasma pneumoniae е отговорна за 15-20% от придобитите в обществото пневмонии, в по-голям процент при децата и хората в млада възраст. Неспецифичната клинична проява и доброкачествено протичане на тази инфекция е причина за отчитане на по-ниска от реалната честота на инфекцията. Типичното белодробно засягане е по типа на атипичната пневмония, която се изявява с постепенно проявяващи се висока температура, умора и симптоми от страна на дихателни пътища – най-често суха кашлица. Влошаването на общото състояние е рядко, за това и тя често се нарича „ходеща пневмония“.
Появата й в Китай в момента предизвиква притеснения в немалко хора. Има ли причина за безпокойство, както беше при ковид?
Инфекциите с Mycoplasma pneumoniae са най-чести през есента и началото на зимата, като епидемии се наблюдават обичайно на всеки 2 до 4 години. Цикличността в протичането е свързана със загубата на колективен имунитет и с наличието на различни генотипове, циркулиращи в популацията. Този месец европейски експерти, провеждащи наблюдение за Mycoplasma pneumoniae в 24 държави, съобщиха, че честотата на случаите, която е спаднала под 1% по време на пандемията, се е увеличила повече от четири пъти, особено в Европа и Азия. Реално истинска вълна в Европа не е наблюдавана от преди ковид пандемията.
С какво се различава микоплазмената пневмония от вирусните?
По клинични симптоми микоплазмената пневмония трудно се различава от вирусната такава. Необходими са допълнителни изследвания за доказването й. Характерен е обаче инкубационен период от 2–4 седмици и дълго продължаваща – дори месеци – кашлица.
Как се случва заразяването и какви са симптомите?
Заразяването е директно, по въздушно-капков път, при наличие на тесен контакт, при кихане и кашляне. Най-висока честота на разпространение има в колективите (училища и детски градини) и семейството. Инфекцията с Mycoplasma pneumoniae има богата клинична картина. Най-често протича като инфекция на горните дихателни пътища или трахеобронхит. Най-характерната клинична изява на инфекцията – атипичната пневмония, не е с най-висока честота (3–7%). Децата обикновено са в неувредено общо състояние и най-често клиничната изява е свързана с респираторния тракт – кашлица. Често пациентите съобщават за главоболие, болки в ставите и мускулите, умора.
Освен за децата опасна ли е за възрастните хора?
Mycoplasma pneumoniae може да се наблюдава във всяка възраст. Инфекцията с Mycoplasma pneumoniae в по-големия процент от случаите, както при деца, така и при възрастни, протича като доброкачествено и самоограничаващо се – неизискващо дори специфично лечение заболяване.
Какво е лечението и до какви усложнения би могла да доведе?
Инфекцията с Mycoplasma pneumoniae може да има както белодробни (пневмония), така и извънбелодробни прояви. С най-висока честота са кожните прояви и тези от страна на нервната система. Доказано е, че насочената антибиотичната терапия може да съкрати еволюцията на заболяването и да намали възможните усложнения и рецидиви. Леките клинични форми не изискват антибактериално, а само симптоматично лечение.
Какви мерки могат да предприемат родителите като превенция?
Тъй като не се изгражда траен имунитет и човек може да се зарази повече от един път, а и не съществува ваксина, която ефективно да осъществи защита, от изключителна важност в превенцията е добрата лична хигиена. Превантивната употреба на антибиотик е неуместна и неефективна.