Д-р Христо Стоянов: Вече не сме правителствена болница, а болница за хората

Д-р Христо Стоянов: Вече не сме правителствена болница, а болница за хората

Дразнещо и опасно е, че хората, и най-вече младите, страдат от затлъстяване

  • Д-р Христо Стоянов е роден през 1970 г. в София. Завършва Медицинския университет в столицата, придобива специалност по анестезиология и интензивно лечение. Има магистратура по бизнес администрация, специалност “Здравен мениджмънт” в УНСС. Специализирал е в Университетската болница “Лудвиг Максимилиан” в Мюнхен, Германия.
  • След като работи в няколко от най-големите болници в България, през 2017 г. става началник на Спешното отделение в УМБАЛ “Лозенец” и заместник-директор по медицинската дейност. От януари 2022 г. е назначен за временен изпълнителен директор на болницата.

- Д-р Стоянов, как успяхте да привлечете редица доказани специалисти от различни области в болница „Лозенец“?

- Привличаме колеги с изключително добрата материална база, с която разполага болницата, със супермодерното оборудване и апаратура, с най-добрите условия за техните пациенти и надявам се - с приятелската и колегиална атмосфера, която изграждаме всеки ден.

В този смисъл съм абсолютно съгласен със Световната здравна организация, която казва, че може би най-важният момент в работата с кадрите в системата на здравеопазването е набирането на необходимите хора с необходимите умения и знания в правилния момент и на правилното място, а това е най-сложната и трудна задача, с която трябва да се справи всеки директор на болница.

- Какви нови центрове отворихте и какви още ще откриете?

- Съвсем наскоро бе открит Координационен аорто-кардиохирургичен център. Създадохме го, за да бъде координирана дейността между три отделения - Отделението по кардиохирургия, Отделението по кардиология и инвазивна кардиология, Отделението по съдова хирургия, и да се оптимизира дейността в тях. Предстои съвсем скоро официалното откриване на Центъра за психологична помощ. Той вече функционира от март и психотерапевтите ни са на разположение както на лежащо болните във всички клиники и отделения, така и на пациентите на свободен прием. От септември функционира и Отделението по лицево-челюстна хирургия, което е оглавено от доказания специалист д-р Радослав Славчев.

- Редовно провеждате безплатни профилактични прегледи в болницата и извън нея. Има ли интерес към тях и какво констатират лекарите? Грижи ли се българинът за своето здраве?

- Интересът към нашите профилактични  прегледи е много голям. Само за миналата събота в Луковит, където организирахме урологични и очни прегледи съвместно с общината, колегите прегледаха над 80 души. Преди седмица от Отделението по очни болести бяха консултирани над 70 пациенти в Етрополе. Предстоят съдови и урологични прегледи на 9 декември в Самоков. За съжаление, българите все още не се грижим достатъчно за здравето си. Много от пациентите в малките населени места споделят, че от няколко години не са посещавали профилактични прегледи. Все още изключително много се подценява профилактиката и основните заболявания, които ние се стремим да обхванем.

- Как се посрещат тези посещения от хората?

- Отзивите са изключително добри, пациентите са много доволни. Интересът към всички видове профилактични прегледи, които организираме, е много голям и се надявам тази тенденция да продължи. И занапред ще организираме такива  както в лечебното заведение, така и в различни точки на страната

- Правите дни на отворените врати. Какви са ползите от тях?

- Болница „Лозенец" изключително дълго време е била болница много слабо позната в обществото. И до момента въпреки усилията на екипа продължава да се смята, че е затворена структура, в която не може да се лекуват всички хора. Това е целта на дните на отворените врати - да покажем тази многопрофилна университетска болница, да могат хората да видят всичко с очите си. Да се запознаят с материално-битовите условия в нея, да видят супермодерното ни оборудване и апаратура, да се срещнат с водещите ни лекари и екипи.

- Какво показват прегледите ви? От какво боледува най-често българинът?

- От това, което най-често се посочва и в националната статистика. На първите места са онкологичните заболявания, заболяванията на сърдечносъдовата система, диабетът.

За мен лично изключително дразнещо и много неприятно заболяване е наднорменото тегло. За съжаление, то все повече се подмладява, обхваща все повече хора, включително и децата в ранна възраст, което е много притеснително. Напълняването и наднорменото тегло в ранна детска възраст вървят ръка за ръка с диабета и с основните заболявания, от които страда българското общество.

- Каква е заетостта на легловата база?

- За август е 60%, септември - 66%, октомври - 75%. А към днешна дата заетостта на леглата е 99% Средната заетост до момента за тази година е над 65%.

- Имате ли дългове?

- В последното тримесечие, което отчитаме към Министерството на здравеопазването, реално загубата от дейност е 3 млн. лева. В сравнение с миналата година е с 5 млн. по-малко. Просрочените задължения са около 6,7 млн. Задържаме това число, не увеличаваме просрочените задължения, стремим се да си обслужваме всички договори в сроковете, определени от закона.

- Според вас правилна ли е комуникацията болница-държава?

- Крайно време е  българското общество да разбере, че целта на функционирането на националните университетски болници, класифицирани като големи структури, не е да реализират печалба, а да лекуват пациенти и да осъществяват определени социални дейности. Единици са държавните болници, които нямат просрочени задължения.

- Знаете ли докъде стигна разследването за луксозния апартамент фантом в болницата, построен  от предишния директор проф. Любомир Спасов?

- Този въпрос ме афектира изключително много, защото все още не е намерил отговор - как е възможно това да се случи в собственост на държавата? И бих ви бил благодарен, ако попитате институциите, които се заеха с разследването на този случай.

- Вие направихте ли си собствено разследване?

- В България като че ли всички разбират от всичко. Аз не бих се ангажирал с неща, за които ми липсва компетентност. Нещо повече, това разследване е задължение на компетентните органи.

- А знаете ли какви са резултатите от разследванията за незаконни трансплантации, правени пак по времето на проф. Спасов?

- Все още няма произнасяне от българския съд, за да кажем дали са законни, или не. И този въпрос трябва да се отнесе към компетентните органи, които извършват разследващи действия.

- Болницата е учебна база на Медицинския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Как стана така, че освободеният за злоупотреби проф. Спасов стана декан на Медицинския факултет и какво следва оттук нататък?

- Отговор на този въпрос би трябвало да даде самият проф. Спасов, както и отговор на въпроса за апартамента. Той пое публичен ангажимент, че ще предостави цялата информация
и документи за мистериозния апартамент

Аз мога да говоря само с факти, а те са следните: Контролната комисия в Софийския университет и комисията от Министерството на образованието и науката излязоха с мнения и решения, които по същество казват едно: Изборът на декан на Медицинския факултет на Софийския университет трябва да бъде проведен отново.

- Де юре в момента той не е декан?

- Де юре и де факто той е декан. Провеждането на нов избор за декан става чрез свикване на общо събрание. То трябва да бъде свикано от заместник- декана на факултета. За момента няма предприети такива действия,

- Наближават празници. Какво са те за вас?

- Те са свързани както с лично мои празници, тъй като съм роден около Коледа, така и с празниците, които ще споделя с всички колеги от болницата. За мен болницата е моето семейство. Затова се надявам да изкарам част от коледните празници заедно с моите колеги.

- Как си представяте развитието на болница „Лозенец“ през 2024 година?

Представям си 2024 г. като надграждане на направеното през тази година. Личната ми цел е моите колеги да се чувстват щастливи и удовлетворени от това, което правят, и от възнагражденията, които получават. А по отношение на нашия втори дом – болницата, бих искал тя да се превърне от правителствена болница в болница за хората.