Д-р Веселин Георгиев, началник на Отделението по кардиохирургия в УМБАЛ „Лозенец: Все повече млади хора са с изменения по коронарните артерии

Д-р Веселин Георгиев завършва с отличие медицина в Медицински университет – София през 2007 г., а през 2017 г. придобива специалност „Кардиохирургия“. В продължение на 13 години трупа професионален опит като кардиохирург в Клиниката по кардиохирургия на МБАЛ „Токуда Болница София“. От 2019 до 2020 г. е асистент по кардиохирургия към Медицинския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Д-р Веселин Георгиев има професионален стаж и в Клиниката по кардиохирургия на УМБАЛ „Сърце и мозък“ – Плевен. През годините преминава голям брой специализации и курсове във водещи университетски клиники в Германия, Австрия и Гърция. Д-р Георгиев придобива голям брой сертификати, редовно взема участие в научни конгреси и форуми в страната и чужбина. Той е член на Европейската асоциация по кардио-торакална хирургия (EACTS) и Българското дружество по кардиохирургия. Професионалните интереси на д-р Георгиев са насочени в областта на коронарната и аортна хирургия, митрално-клапно съхраняващите операции и миниинвазивната кардиохирургия.
– Доктор Георгиев, болница „Лозенец“ организира безплатни прегледи на 29 септември. Бихте ли разказали малко повече за тях?
– По случай 29 септември – Деня на сърцето, в Университетска болница „Лозенец“ бяха проведени едноседмични безплатни медицински прегледи за пациенти с установена болест на сърдечните клапи или сърдечен шум. При прегледите беше използвана модерна апаратура – ехокардиограф с 3D възможности, а явилите се бяха консултирани от доказани специалисти – висококвалифицираните ни кардиолози д-р Тодор Димитров и д-р Георги Марков. В прегледите участие взех и аз. Повече от 30 души бяха прегледани безплатно от кардиохирурзите От всички прегледани на трима е препоръчана операция. По време на прегледите с лекарския екип установихме, че всички явили се имат клапни заболявания в различен стадий, като по-голямата част от тях са оперирани преди време. При останалите е на лице клапен порок, който налага проследяване във времето без необходимост от хирургична интервенция. На трима пациенти е препоръчана сърдечна операция – двама от тях са с аортна стеноза, а един – с митрална инсуфициенция.
– Тази година прегледите бяха насочени към хора с установена болест на сърдечните клапи и сърдечен шум. Кои са най-често срещаните заболявания при сърдечните клапи и кои са основните фактори за развитието им?
– Заболяванията на сърдечните клапи се разделят на две големи групи – вродени и придобити сърдечни пороци. Вродените се проявяват още в ранна детска възраст. Придобитите заболявания на сърдечните клапи са най-често дегенеративни или такива причинени от инфекциозни агенти. Клапите, които се засягат най-често и са обект на кардиохирургията, са: митралната, аортната и трикуспидалната клапа. Уврежданията биха могли да бъдат класифицирани в три групи: стеноза, инсуфициенция или смесени.
– Какво всъщност представляват сърдечните шумове и в какви случаи са опасни?
– При аускултация на сърцето освен сърдечните тонове могат да се чуят и други звукове, които се наричат сърдечни шумове. Те биват: органични – възникват в резултат на патологични изменения в клапите и клапните отвърстия; неорганични (функционални) – възникват при анатомично здрави клапи. Органичните или патологични, както ги наричаме, са в най-често следствие на стеноза или инсуфициенция на клапите. При съвременните методи на диагностика на сърдечните клапни заболявания все по-рядко се налага да се ползва аускултацията. Ехокардиографията (ЕхоКГ) е метод, който е напълно достатъчен за отдиференцирането на сърдечните клапни заболявания.
– Кои са най-честите операции, които извършвате във Вашата практика?
– В клиниката по кардиохирургия на УМБАЛ „Лозенец“ извършваме целия спектър от сърдечни операции. Най-често срещаната патология е исхемичната болест на сърцето. Ето защо байпас хирургията е най-разпространената операция в нашата сфера.
– Наблюдавате ли понижаване на средната възраст на пациентите със сърдечни проблеми? На какво се дължи тази негативна тенденция?
– От гледна точка на клапните заболявания не мога да кажа, че има някаква тенденция към подмладяване. Но при исхемичната болест на сърцето имаме все по-млади пациенти с тежки атеросклеротични изменения по коронарните артерии. Това се дължи до голяма степен на начина на живот – хранене, физическа активност, алкохол; някои заболявания и на фамилна предиспозиция на пациентите.
– Сърдечните операции са известни като доста травматични и все по-голямо приложение има миниинвазивната кардиохирургия. Има ли обаче случаи, при които е противопоказана?
– Миниинвазивните методи в кардиохирургията придобиват все по-голяма популярност. Те представляват осъществяване на пълния обем кардиохирургична оперативна намеса през малък достъп. Позитивите от това са по-малка травма за пациента, скъсен престой в лечебното заведение и по-бързото възстановяване. За осъществяването на тези операции се изисква специфична високотехнологична апаратура, инструментариум, различен от стандартния за една сърдечна операция и не на последно място, и уменията на хирурга, на анестезиолога и на целия екип, ангажиран в тази дейност. На този етап не всички операции в кардиохирургията могат да се извършват миниинвазивно. В някои случаи при определени анатомични особености на пациента тези операции са релативно противопоказани.
– Кои са основните съвети, които бихте дали на хората, за да имат здраво сърце?
– Съветът, който мога да дам на хората, е да не прекаляват във всичко, което правят. Dosis sola facit venenum – Всичко свръхмяра вреди. Да търсят баланса в живота и да се вслушват в съветите на лекаря.