Д-р Диана Ненчева-Миличевич: Кои са най-честите летни инфекции при децата

Лятото е любим период за всички, но за жалост то крие своите типични за детската възраст заболявания, които се срещат с различна честота в отделните региони на България. Важно е всеки родител да знае какви мерки могат да се предприемат с цел профилактика.

Най-честите въздушно-капкови инфекции през летните месеци са предизвикани от ентеровируси и херпесни вируси, а тази година говорим и за стрептококовите инфекции. Терминът въздушно-капкова инфекция показва начина на предаване – инфектирани капки слюнка от болния попадат в носоглътката или конюнктивите на здравия човек и водят до заразяване. Широкото им разпространение се дължи на лесния начин на предаване, краткия инкубационен период и високия контагиозен индекс.

Познати са над 68 серотипа ентеровируси от групите Coxackie и ECHO, като те причиняват различни по тежест заболявания. Най-чести са следните клинични форми:

респираторно-катарална
малка болест (летен грип, ентеровирусна треска)
везикулозен стоматит или болестта ръка-крак-уста
ЕСНО вирусни екзантеми, които протичат като катар на горни дихателни пътища в съчетание с полиморфен обрив и други по-тежки заболявания.

Ентеровирусните заболяванията са самоограничаващи се, специфично лечение не съществува, но е важно болните да избягват контакти в острата фаза, тъй като отделят вируса продължително време. Основните профилактични мерки са добрата лична хигиена, пребиваването на открито и избягването на пренаселени места.

От групата на херпесните инфекции през последния месец все по-често се среща и инфекциозната мононуклеоза, причинена от Ebstein-barr virus. Протича като остро вирусно заболяване с отпадналост, висока температура, увеличени лимфни възли и налепи по сливиците. При по-леките форми, които преобладават, лечението е симптоматично, но при усложняване с бактериална инфекция се налага и антибиотично лечение. За инфекциозната мононуклеоза няма специфична ваксинопрофилактика, така че отново е препоръчително да се спазват общи превантивни мерки.

При стомашно-чревните инфекции основните симптоми са гадене, повръщане, болки в корема, диария. Най-честият механизъм за предаване при тази група инфекции е фекално-оралният.

Ротавирусите са най-честите причинители на вирусните гастроентерити в ранното детство. Основен източник на заразата са болните и безсимтомните заразоносители, като вирусите се отделят в големи количества с фекалиите. Предаването на инфекцията става чрез замърсени вода, хранителни продукти и ръце. Обикновено след кратък инкубационен период от 1–3 дни заболяването започва остро, с температура до 38–39 градуса, неспокойство, болки в корема, гадене и повръщане, диарийни изхождания без патологични примеси. Възможно е бързо да настъпи изразена дехидратация, особено при кърмачета. Съществува препоръчителна безплатна ваксина, която предпазва от тази потенциално опасна за малки деца болест. Ваксината се прилага през устата, в зависимост от производителя се поставят 2 или 3 дози в ранна кърмаческа възраст и предпазват от тежки ротавирусни гастроентерити през първите години от живота.

Острият вирусен хепатит А (НАV) е известен още като болест на мръсните ръце. Вирусът е силно устойчив на външни условия, резистентен на обичайните дезинфекционни разтвори. Източник на заразата е болният човек, който отделя вируса, чрез фекалии, урина и слюнка. Механизмите на предаване са фекално-орален, консумация на заразена храна или вода. По-често боледуват деца и юноши, които в началото се оплакват от гадене и по-рядко повръщане, отпадналост, температура. След около седмица урината потъмнява, изпражненията стават светли, а кожата и склерите пожълтяват, при малки деца могат да се увеличат лимфните възли, черният дроб и слезката. Хепатит А по правилно не хронифицира, но може да доведе до продължителна симптоматика и много рядко – до тежко остро протичане. В България е регистрирана ваксина срещу хепатит А за деца от 1 до 18 години, която се прилага двукратно през интервал от 6 месец до 5 години след първата доза.

Покривни инфекции се наричат инфекциозни заболявания, при които заразяването става през кожата и лигавиците. Към тази група се отнасят бяс, тетанус, еризипел, които са с тежко протичане и висок леталитет. Тетанус, или болестта на босите крака, е сериозна, животозастрашаваща инфекция, с широко разпространение, което в световен мащаб е наложило приложение на ваксина. Човек се заразява след попадане на спори в рана по кожата и лигавиците – босо ходене по плаж, през който преминават селскостопански животни, спортен травматизъм, замърсени рани. След продължителен инкубационен период 4–14 дни започват болка в областта на нараняването, усещане за изтръпване, главоболие, силно неспокойство, танатофобия (страх от смъртта). Първите отличителни симптоми са повишеният тонус на дъвкателна мускулатура (тризмус) и невъзможността за преглъщане, а впоследствие и гърчова симптоматика. Поради всеобщата възприемчивост и високата смъртност в България ваксината против тетанус е задължителна. Първичната имунизация в ранна детска възраст съдържа 4 дози, след което има три реимунизации през 5 години, а при възрастни след 25-годишна възраст – реимунизациите са на всеки 10 години. В случаите на незавършена имунизация или период от последната имунизация повече от 10 години, в комбинация със силно замърсена рана, която не е хирургически обработена – трябва задължително да се направи консултация с лекар, които да приложи противотетаничен човешки имуноглобулин.

Трансмисивните инфекции се причиняват от кръвосмучещи насекоми и кърлежи. В България най-разпространени са лаймската болест, марскилската треска и Ку треската. Лаймската болест има хронично-цикличен ход, с всеобща възприемчивост, предава се от кърлежи от род Ixodes, като в над 30% от случаите няма сигурни данни за ухапване. Заболяването е характерно за пролетно-летните месеци и протича в няколко стадия. През първия се появява зачервяване, повишена температура, главоболие, отпадналост. Вторият стадий започва между пети ден и седми месец със засягане на сърцето. Третият стадий се развива след 4–5 месеца до 2 и повече години с остър несиметричен артрит. Няма специфична имунопрофилактика за лаймската болест, така че е важно да се използват редовно репеленти. При евентуално ухапване от кърлеж той трябва да се извади без въртене и намазване с мазнина, а само чрез издърпване. Самият кърлеж не е задължително да се изследва, тъй като е по-важно самото дете да се тества след месец или при поява на симптоми.

Марсилската треска е втората по честота трансмисивна инфекция в България. Преносител на инфекцията е кучешкият кърлеж. Най-характерно за марсилската треска е черното петно на мястото на ухапването (в 30–50% от случаите), повишената температура, мускулните и ставни болки, зачервените очи, ситен обрив по тялото. Обривът започва от крайниците, като впоследствие обхваща тялото и главата. Не съществува специфична профилактика, препоръчва се използване на репеленти и редовно обезпаразитяване на домашните животни.

Доктор Диана Ненчева-Миличевич завършва Първа английска езикова гимназия през 2005 г., а през 2011 г. се дипломира с грамота за отличие от Медицинския университет в София. Професионалният й път започва в отделението по педиатрия на УМБАЛ „Лозенец“, където първоначално работи като ординатор, а впоследствие и като специализант. Придобива специалност по детски болести през 2021 год. Д-р Ненчева е преминала обучения по детска пулмология, нефрология и ендокринология в Австрия.

Вестник Филтър
19.07.2023