Д-р Боряна Георгиева и д-р Георги Тодоров, УМБАЛ „Лозенец“: Повишават се случаите на стрептококови инфекции

Д-р Боряна Георгиева е млад лекар и научен работник от Клиниката по педиатрия в УМБАЛ „Лозенец“, отдаден на здравето на най-малките пациенти. От януари 2023 г. е специалист по детски болести.

 

Д-р Георги Тодоров е завършил магистратура по медицина в Медицинския университет в Плевен през 2018 г. Работил е в болница „Сърце и мозък“ и в клиника в Швейцария. От юли 2022 г. е специализант по клинична микробиология в Лабораторията по клинична микробиология и вирусология на УМБАЛ „Лозенец“.

 

– Доктор Боряна Георгиева, инфекцията със Streptococcus pyogenes (стрептококи група а) развнозначна ли е на скарлатина?

– S. pyogenes е бактерий, който причинява спектър от заболявания с различна клинична изява и тежест на протичане. Най-често срещани са средно тежките инфекции на гърлото – остър стрептококов тонзилит или тонзило-фарингит, по-известни на обществото като „гнойна ангина“ и скарлатина. Стрептококовият тонзилит протича със силна болка в гърлото, увеличени и болезнени сливици, затруднено преглъщане, понякога увеличени и болезнени шийни лимфни възли. Състоянието е съпроводено от внезапно повишаване на температурата, отпадналост, главоболие и общо неразположение. Характерна за детската възраст е и коремната болка, нерядко придружена от гадене и повръщане. При преглед впечатление прави силно зачервеното, възпалено гърло, често с наличие на точковидно зачервяване на мекото и твърдото небце, а при пълно развитие на клиничната картина сливиците се покриват с обилни нишковидни белезникави налепи.

Скарлатината, от друга страна, е симптомокомплекс, който освен описания тонзилофарингит с фебрилитет включва задължително и типичен кожен обрив. Той се проявява първо по гърди, корем, слабини, като ситен розово-червен точковиден обрив и се разпространява навън към крайниците, докато обривните единици се сливат в генерализирано зачервяване на кожата, а тя е груба на допир, като шкурка. Областите около носа и устата остават бледи и оформят типичен триъгълник. Понякога преди появата на обрива се забелязва промяна в езика – той става зачервен и с изразени вкусови луковици – т.нар. „малинов език“.

– Защо на стрептококовата инфекция се обръща толкова сериозно внимание?

– В някои случаи стрептококите от група А причиняват и инвазивни инфекции, инфекции на меките тъкани, като импетиго и целулит, а много рядко могат да доведат до развитието на тежко протичащи и животозастрашаващи състояния като стрептококов синдром на токсичния шок или некротизиращ фасциит. Съществуват и късни усложнения, които са имунологично обусловени (автоимунни) и водят до увреждане на бъбреците, сърцето, ставите и нервната система. Това са постстрептококовият гломерулонефрит, постстрептококовият артрит и ревматизмът, които се наблюдават месеци или години след преболедуване. Те възникват при липса или неефективно лечение на първичната стрептококова инфекция с антибиотик и се дължат на кръстосани антигени на стрептококите с тези от човешките тъкани. В предантибиотичната ера ревматизмът е бил водеща причина за придобити сърдечни дефекти, докато в днешно време с правилно проведено антибиотично лечение е на практика казуистика.

– Какви са вашите впечатления от стрептококовите инфекции през 2022–2023 г.?

– В Медицинския център и Клиниката по педиатрия към УМБАЛ „Лозенец“ ЕАД диагностицираме и лекуваме деца със съмнение за стрептококова инфекция или усложненията й. Повишаването на броя на случаите започна още през есента на 2022 г. и началото на зимата и продължи с голям пик по време на типичното за инфекцията време от годината – края на зимата и началото на пролетта. Нивата на заболеваемост в страната са значително по-високи, отколкото през последните 2–3 години – тенденция, която се наблюдава и в други части от Европа и света. Особено голям брой случаи установихме през месец март, когато често диагностицирахме по няколко случая на ден спрямо няколко случая седмично през предходните месеци. Наблюдаваме и случаи на деца, неповлияли се от първоначалната перорална антибиотична терапия, при които се наложи венозно приложение, но за щастие, тези случаи са малко на брой. Затова от голямо значение е изолирането на причинителя с установяване на антибиотичната му чувствителност преди започване на антибиотичното лечение.

– Доктор Тодоров, как се потвърждава микробиологично диагнозата?

– Клиничните симптоми са насочващи. От стрептококов тонзило-фарингит и скарлатина са засегнати предимно деца от 3 до 5–9 години, които се намират в затворени колективи (ясли, детски градини, училища). Важно е да се отбележи, че децата до 6-месечна възраст са предпазени от трансплацентарно преминалите майчини антитела. Диагнозата се потвърждава с микробиологични изследвания. Гърленият секрет се взема сутрин на гладно, желателно след гаргара с обикновена чешмяна вода. Езикът се притиска с шпатула или чиста лъжица, а с тампона се обърсват зачервените небни дъги и тонзили, като се предпочитат гнойни частици. Бърз скрининг се извършва с хроматографски тестове (Стреп-тест) с резултат за отчитане около 10 минути. Основен е културелният метод. Гърленият секрет от детето се посява на кръвен агар и след култивиране 18–48 часа се появяват характерните колонии. Следва идентификация на микроорганизмите – с прилагане на специфични биохимични и серологични тестове. Най-съвременният метод, с който и ние работим в нашата лаборатория, е MALDI-TOF (спектрофотометричен метод), позволяващ идентификация до 5 минути. Задължително е изпитване на чувствителността на изолираните микроорганизми към всички клинично значими антибиотици, т.е. антибиограма. При други форми на стрептококови заболявания – кожни инфекции като еризипел (червен вятър), импетиго, целулит, а също и инвазивни тежки инфекции се изследват други материали – ранев секрет, кръв за хемокултура и др.

– Как се лекуват инфекциите с Бета-хемолитичен стрептокок от група А – фарингити и скарлатина?

– Като средство от първи избор за лечение е пеницилинът и неговите производни. При алергия към пеницилините се използват макролиди. Оптималният период за лечение е 10 дни. Поради злоупотреба с антибиотици през последните години, включително при COVID-19 с Azithromycin, се разви устойчивост към макролиди. След приключване на антибиотичното лечение е необходимо извършване на контролно микробиологично изследване.

– Възможно ли е повторно заболяване от фарингит и скарлатина?

– Да. След преболедуване се развива имунитет, но той е специфичен, насочен към стрептококи от същия тип, а понастоящем са известни около 250 различни типа.

– На какво се дължи настоящото нарастване на заболеваемостта, определяно като „епидемичен взрив“?

– На първо място е сезонността на тези заболявания – през зимата и пролетта. Друга възможност е промяна в имунитета след преболедуване от COVID-19 или от други респираторни вирусни заболявания. Налице е още едно обяснение – разпространението на специфични клонове бета-хемолитични стрептококи от група А в различните страни – за България са установени такива със значим патогенен потенциал.

Вестник Филтър
05.04.2023