Д-р Васил Козаров: 40 на сто от пациентите с остра дисекация на аортата загиват

Д-р Васил Козаров: 40 на сто от пациентите с остра дисекация на аортата загиват

Топ кардиохирург и пациент са гости в този епизод на подкаста на БНР - "В центъра на системата" с ководещ д-р Петър Илиев по темата за аортната дисекация

Спасител и спасен се срещат в ефира на БНР.  За първи път след изписването от болница след животоспасяваща операция 52 годишен пациент споделя разтърсващата си история.

Продължаваме темата за здравето на нашето сърце и как достъпът до мултидисциплинарен екип спасява човешки животи.

В този епизод слушате за сложен хирургически метод в кардиологията -  дисекация на аортата, който успешно се прилага в УМБАЛ "Лозенец".
Ще чуете как за секунди остра "раздираща като меч болка" в гърдите трябва да ви отведе веднага  при сърдечните хирурзи, защото фаталните изходи са чести и то при наглед напълно здрави хора. Кардиохирурзите обясняват защо понякога се забавя диагностиката и защо това е фатално.
За това разказваме в този епизод на подкаста на БНР - "В центъра на системата".
За първи път в студиото на БНР е ководещият д-р Петър Илиев, кардиолог от болница "Лозенец", предишен гост на подкаста "В центъра на системата".
 
 
Гости в епизода са:
  • Д-р Васил Козаров - заместник - началник на Клиниката по кардиохирургията на УМБАЛ "Лозенец"
  • Атанас Димитров – пациент на клиниката по кардиохирургия, който постъпва по спешност от Благоевград в болница "Лозенец"

От разговора ще научите:

  • Разказ от първо лице на 52 годишен пациент с остра дисекация на аортата
  • Какво е дисекация на аортата
  • Какво медицинско предизвикателство за кардиохирурзите е това състояние
  • В кои случаи тези операции са животоспасяващи
  • Има ли рискови фактори 
  • Може ли да се провежда профилактика
  • Как се действа, ако има усложнения по време на хирургичната интетрвенция
  • Защо е важен мултидисциплинарният и обучен екип
  • Защо понякога има фатален изход, независимо от успешна сърдечна операция
  • Има ли случаи на аортна дисекация, при които не се подхожда хирургически, а с други методи
  • Среща ли се аортната дисекация при пациенти под 18 години
  • Необходима ли е рехабилитация и промяна в начина на живот след аортна дисекация
  • Заплаща ли НЗОК за тази операция

"Преди операцията имах  болки в ушите и в гърба... Иначе съм напълно здрав, имах само високо кръвно и съм преживял бъбречна криза. Преди седмица постъпих по спешност в 21 ДКЦ в столицата и там дежурният педиатър ме прегледа, направи ми ЕКГ и веднага след това ме насочи към спешно кардиологично отделение. Аз исках да се прибирам дори в Благоевград, но мои приятели почти насила ме откараха в болница "Лозенец" с линейка. Оттам насетне има неща, които помня и има неща , които са ми ги разказвали...Помня д-р Козаров, д-р Азис, д-р Йорданова -  те са един прекрасен екип от млади специалисти.

Спомням си преди операцията лицето на д-р Козаров над главата ми, който ми каза, че ще направи всичко възможно, за да мога да си гледам децата... И след операцията, когато ми каза - "Наско, жив си, не се притеснявай!" Знам, че имах щастието, че бях в много сигурни ръце на един високопрофесионален екип, който вероятно е граден с години...Това са хора, които са изцяло отдадени да спасяват животите на хората, изцяло ... ", разказа пред БНР 52 - годишният Атанас Димитров от Благоевград.

"Благодарен съм на всички. Сега от д-р Козаров разбрах, че мога да живея спокойно и след операцията, сподели още пред БНР Димитров.

"При острата дисекация на аортата, каквато имаше нашият пациент, всяко отлагане, дори с час на оперативната интервенция, увеличава риска от смърт.

При острата дисекация на аортата вероятността за фатален изход още в самото начало е около 40 на сто. След това за още 24 часа нараства с още 25 на сто тази вероятност. Тоест всяко едно отлагане, дори и с часове, увеличава риска от фатален изход и затова трябва да се вземат съответните мерки. 

Аортна дисекация е едно от най-комплицираните здравословни състояния, в които един пациент може да изпадне. Буквално това означва разцепване на аортата. А тя е отговорна за кръвоснабдяванео на цялото тяло и когато тя се разцепи, мозъкът и коронарните съдове на сърцето и всички други органи страдат от безкръвие. Това води до необратими загуби и нелекувано, това състояние е фатално. 

40 на сто от пациентите, за съжаление, загиват още когато получат това състояние дисекация на аортата"изтъкна пред БНР д-р Васил Козаров - заместник - началник на Клиниката по кардиохирургията на УМБАЛ "Лозенец".

"Но наш дълг е винаги да дадем шанс за живот. Аз не мога да обещая на пациента, че всичко ще бъде наред с неговата операция, даже не мога да му обещая, че ще оцелее, но мога да му обещая, че ще направя всичко, което зависи от мен и от хората около мен, че ще направим всичко в името на неговия живот...", заяви още д-р Васил Козаров.

Д-р Васил Козаров се дипломира като лекар през 2002г. Започва работа в хирургичното отделение на  МБАЛ „Пирдоп”.  Година по-късно започва работа в Клиниката по сърдечно-съдова хирургия на Университетска болница „Лозенец”, в която е и до днес. През 2005-2006 г. работи в Клиниката по сърдечно-съдова хирургия към Centre Hospitalier Universitaire “Rangueil”, Тулуза, Франция. Има придобити специалности по „Хирургия“, „Кардиохирургия“ и „Съдова хирургия“. Редовен преподавател е в катедра „Хирургически болести“ към Медицинския факултет към СУ „Св. Климент Охридски”. Притежава свидетелство за професионална квалификация „Ултразвукова съдова диагностика”. Работи по специалностите кардиохирургия и  съдовата хирургия, включително и минимално инвазивно лечение на разширени вени. Извършва ултразвукова съдова диагностика на артериални и венозни заболявания. Част е от трансплантационния екип на УМБАЛ „Лозенец“. Член е на Българска Асоциация по Гръдна, Сърдечна и Съдова Хирургия, Българското Национално Дружество по Съдова и Ендовакуларна Хирургия и Ангиология, Българско Дружество по Ангиология, Българско Дружество по Кардиохирургия.

Очаквайте продължение по темата за здравето на нашето сърце и иновативните методи като терапия при сърдечните заболявания с ководещ д-р Петър Илиев.