Пациент със синдром на Марфан се прибира у дома след сложна сърдечна операция в УМБАЛ „Лозенец“
Минути преди да си тръгне от болницата – към дома, към близките си и към един по-спокоен живот. Иван Владимиров е с лекуващия си лекар д-р Веселин Георгиев и очаква брат си и семейството си от Монтана, които идват да го приберат у дома.
Понякога най-голямата победа не е в това да се направи сложна операция, а в това един човек да се прибере у дома спокоен.
На 43 години, от гр. Монтана, висок 205 см – Иван дълго време не е подозирал, че носи в себе си риск, който може да се прояви внезапно. Диагнозата синдром на Марфан дава обяснение – генетично заболяване, което засяга съединителната тъкан и може да доведе до сериозни проблеми с аортата и сърдечните клапи.
При него е установено разширение на възходящата аорта – състояние, което често остава без ясни симптоми, но изисква навременна намеса. Установени са и съпътстващи увреждания на митралната и трикуспидалната клапа.
Операцията е извършена от д-р Веселин Георгиев и екипа на Отделението по кардиохирургия към УМБАЛ „Лозенец“. В рамките на една интервенция е приложен клапосъхраняващият метод на Тайрън Дейвид за аортата, извършено е протезиране на митралната клапа и пластика на трикуспидалната клапа. Интервенцията е успешна и дава сигурност за по-спокоен и пълноценен живот на пациента.
Операцията преминава успешно, а в дните след нея пациентът постепенно се възстановява.
Днес пациентът е изписан от болницата в добро общо състояние – с реалната възможност да живее спокойно и без постоянния риск, който доскоро е бил част от ежедневието му.
Изписан днес, в навечерието на Великден, той ще бъде у дома – не като пациент, а като човек, който отново може да мисли за бъдещето спокойно.
Без очакване за нови операции.
Без постоянния страх от внезапен инцидент.
С усещане за сигурност, което доскоро е липсвало.
Синдромът на Марфан често остава неразпознат до момента, в който се появи усложнение. Именно затова навременната диагностика и правилното лечение са от ключово значение.
В УМБАЛ „Лозенец“ подобни случаи не са просто медицинска статистика. Те са хора, които си тръгват от болницата с усещане за сигурност – и с възстановен ритъм на живот.