Ранната диагностика на глаукомата е основен фактор за запазване на зрителната функция
Глаукомата включва група хронични прогресиращи невродегенеративни заболявания, които нелекувани, водят до невъзвратима загуба на зрението.
Тя е на второ място като причина за необратима слепота в света. Почти 8 мил. души са загубили зрението си поради глаукома, като от тях 3.6 мил. са слепи и 4.2 мил. са с умерено или тежко увреждане на зрението. До 2040 г. се очаква броят на глаукомно-болните да достигне 110 мил.
Всичко това определя глаукомата като социално значимо заболяване. Поради безсимптомното й протичане, профилактиката и ранната диагностика и лечение са от първостепенно значение за запазване на зрителната функция.
С интензивното развитие на технологиите, ние, офталмолозите, разполагаме с методи за откриване на много ранни промени в зрителната функция в резултат на глаукомата.
Причините за развитие на глаукома не са напълно изяснени. Установена е наследственост, изолирани са и някои от патологичните гени. Наличието на съдова дисрегулация, артериална хипотония, артериална хипертония, вазоспастичен синдром, също благоприятстват развитието на глаукома. Повишените нива на глутамат и азотен оксид, които са токсични за ганглийните клетки; наличието на повишени нива на свободни радикали, което води до оксидативен стрес в тъканите, също са предпоставка за развитие на заболяването.
Рискови фактори за поява на глаукома са: високото вътреочно налягане, ниското перфузионно налягане, напредналата възраст, наследствеността, миопията, захарния диабет, сърдечно-съдовите заболявания, черната раса. Според последните препоръки тънката роговица не се счита за самостоятелен рисков фактор.
Повишеното ВОН е рисков фактор, но съществува и глаукома с нормални стойности на ВОН, която се открива по-трудно. Приема се, че тази форма представлява съдово-дегенеративен процес, поради хроничната хипоксия на зрителния нерв.
Най-често срещана е първичната откритоъгълна глаукома, протичаща с високо вътреочно налягане. Основна причина за повишаването му са болестни промени в тъканите на окото, което води до повишено съпротивление на отвеждане на вътреочната течност.
Поставянето на диагнозата става при наличие на анамнеза за наследственост и придружаващи рискови заболявания, измерване на ВОН (нормално стойностите на ВОН са до 21 mmHg, с нормални денонощни колебания не повече от 4 mmHg) При измерването на ВОН е важно да се има предвид дебелината на роговицата, тъй като при тънка роговица се измерват фалшиво по-ниски стойности, а при по-дебела – по-високи.
Изследва се структурата на преднокамерния ъгъл, прави се оценка на състоянието на зрителния нерв. Задължително се извършва компютърна периметрия, която показва наличие на функционални промени в зрителното поле и оптична кохерентна томография (или т. нар. очен скенер), която визуализира наличието на структурни промени в ретината в резултат от глаукомата.
През последните години все повече научни съобщения изтъкват ролята на патерната електроретинография като диагностичен инструмент за откриване на най-ранни промени при глаукома. Горди сме, успяхме да въведем тази методика и у нас.
Глаукомата обикновено протича безсимптомно, много често пациентът случайно закривайки едното си око, установява, че не вижда. Ако се попита насочено, той може да спомене за напрежение в очите, сълзене, честа смяна на очилата. Зрителната острота се запазва нормална до крайните стадии. Поради това профилактиката е много важна.
Диагностицирана рано, глаукомата може да се контролира успешно със съвременните терапевтични възможности и пациентите да запазят зрението си и да водят пълноценен живот.
Терапията е медикаментозна, лазерна и хирургична. Целта е недопускане на прогресия в измененията чрез минимално терапевтично вмешателство т.е. започва се с медикаментозна монотерапия, при недостатъчен ефект се преминава към комбиниран медикамент.
Когато се изчерпат възможностите на медикаментозната терапия, се пристъпва към лазертерапия и при изчерпани възможности - към хирургична интервенция.
В заключение можем да обобщим, че глаукомата е социално-значимо заболяване със засягане на голяма част от населението в трудоспособна възраст. Късното й диагностициране е причина за големия брой глаукомно - болни пациенти със значително необратимо засягане на зрителната функция.
Съвременните диагностични средства дават възможност за откриване на много ранни промени в зрителната функция в резултат на глаукомно увреждане. Те са достъпни за българския пациент. Налични са множество разнообразни групи медикаменти за забавяне на прогресията на глаукомата. Поради това профилактиката е от съществена важност за ранно откриване и своевременно лечение на пациентите с глаукома.
В услуга на нашите пациенти, през седмицата за борба с глаукомата организираме безплатни профилактични прегледи.
доц. д-р Елена Мермеклиева дм
Отделение по очни болести, УМБАЛ „Лозенец“, МФ при СУ „Св. Климент Охридски“, София
